Имоти с 360° видео тур
English 
Deutsch 
Polski 
Русский 
България става все по-привлекателна за имотни сделки
17.05.2024
Новини Dir.bg
Интересът към бизнеса с жилищни имоти от български и чуждестранни купувачи се засилва от месеци преди приемането на България в еврозоната. С ниските лихви по ипотечни кредити, строителството на нови жилищни сгради и високото търсене и предлагане, страната привлича капитали за инвестиции в имоти. Рецесията в Западна Европа, особено в Германия, Нидерландия и Дания, подтиква компаниите с партньорски бизнеси в България да инвестират в нови жилищни проекти. В същото време, инвестициите в жилищни имоти в България са привлекателни поради високата годишна доходност, която достига 7-10%.
Има ли жилищен „балон“?
Цените на жилищните имоти в България не се характеризират от балон, според доц. д-р Драгомир Стефанов от катедра "Недвижима собственост" в Университета за национално и световно стопанство. През последните 10 години, цените растат в София, Пловдив и малко във Варна и Бургас, а преди това близо 5 години е имало спад на цените. Под „балон“ се има предвид растежа на цените на имотите през последните 5 години, през които ръстът е бил по 10-15% годишно, като от 2018 до 2023 цените са се увеличили с 60-70%.
Ръстът на доходите на населението в тези главни български градове също се увеличава, обаче, и е по-бърз от ръста на цените на имотите. Сега със средна заплата, която по последни данни на НСИ надхвърли 3000 лева за София, можем да си купим горе-долу един квадратен метър жилищна площ в среден апартамент, който в момента струва около 1500-1550 евро/ кв.м, казва Стефанов.
Защо растат цените на имотите?
Експертът Стефанов посочва няколко фактора, които водят до растежа на цените на недвижимите имоти в България. Първият фактор е нарастването на цените на строителните материали и заплатите в сектора на строителството, което повишава разходите за строителството.
Вторият фактор е увеличаването на търсенето на имоти поради увеличаването на доходите на населението, което води до желание за по-големи и по-комфортни жилища.
Третият фактор, е исторически ниските лихвени проценти по ипотечни кредити в България. Тези нива на лихви са най-ниските както в Европа, така и в световен мащаб, като българските банки предпочитат ипотечното кредитиране поради сигурността, която предоставят недвижимите имоти. Това се дължи на голямото количество депозити в българските банки, които не могат да бъдат направо инвестирани и затова банките предлагат ипотечни кредити като предпочитана опция.
Отлични условия, лихви и самоучастие за ипотечен кредит от SUPER CREDIT!
Страховете и еврозоната
Страхът в част от населението от по-високите лихвени проценти по ипотечните кредити след присъединяването към еврозоната кара част от инвеститорите да влизат на пазара и да купуват имоти, споделя експертът. Това е една от причините за увеличеното търсене на жилищни имоти в България от началото на 2024 година.
Втората причина, която не се обсъжда официално, е големият брой спестявания на населението. Този капитал трябва да бъде конвертиран в евро преди присъединяването към еврозоната.
Високите лихвени проценти в държави като Германия или Дания, където те достигат 6-8%, водят до нова тенденция - бизнесът с контакти в България започва да търси финансови възможности в страната. Например, при закупуване на машини на кредит в Германия лихвеният процент може да бъде около 12-13%, докато при сътрудничество с български партньор, който да внесе машините, условията на лизинг могат да бъдат много по-изгодни - дори под 7%. Същата логика важи и за инвестициите в недвижими имоти - покупката на имоти "на зелено" чрез български партньор може да доведе до значително увеличение на капитала след тяхната продажба.
Повишаването на цените на имотите и инфлацията
Повишаването на цените на недвижимите имоти има влияние върху инфлацията и може да се разглежда като пречка пред присъединяването на България към еврозоната, споделя Драгомир Стефанов. Въпреки това, той отбелязва, че това не би спряло продавачите и купувачите да продължат да инвестират в жилища. Притесненията идват от очакването за повишение на цените на имотите след приемането на еврото, което е възможно.
Според експерта, по-голямата тежест върху инфлацията не идва от пазара на недвижими имоти, а от политическата нестабилност. Честите промени в правителството и постоянните избори стимулират политическите играчи да увеличават доходите на населението, като например минималната работна заплата и пенсиите. Получава се затворен кръг - от една страна се борим с инфлацията, за да може да влезем в еврозоната, а от друга страна, непрекъснато увеличаваме доходите на населението, защото пък наближават избори и се надяваме хората да гласуват за нас.
Сега ли е подходящият момент за покупка на жилище?
Отговорът на този въпрос е индивидуален за всеки купувач, сподели Драгомир Стефанов. Ако имате желание и възможност да закупите жилище, то това е добра стъпка, каза той, подчертавайки, че текущите условия за кредитиране са благоприятни. В момента банките отново са склонни да предоставят кредити с висок процент, като се водят от оценката на имота, също както преди 15 години. Въпреки това, този модел представлява риск за потенциалните купувачи, предупреди експертът. Той отбеляза, че високият доход не е гаранция за способността да се погасява кредит, ако не сме се научили да спестяваме. Изследванията показват, че дори хора с по-ниски доходи могат успешно да се справят с погасяването на кредитите си, ако са усвоили принципите на разумно финансово управление. Затова съветът на експерта е, ако планирате да купите имот, да разполагате с поне 25% от цената на имота като самоучастие. Това осигурява гаранция, че ще можете да управлявате финансите си отговорно и да погасявате кредита си в следващите години.
Цялата статия в оригинал можете да прочетете тук.
Публикуваната статия е превод/преработка на оригиналната статия или материал на съответния цитиран ресурс. Според закона за авторското право на Република България (чл. 9) авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение.